„НЕ ИСКАЛ, ГДЕ ЖИВЁТСЯ ПОЛУЧШЕ...”
Алексей Леонидович Решетов (1937-2002 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ПОТЪРСИХ МЕСТА ПО-ПРИЛИЧНИ
Не потърсих места по-прилични,
не угаждах на чужди платна:
зад море бе телецът-паричка
с тъжна в руския взор светлина.
Вероятно затуй жив останах
и бедата не ме връхлетя –
бях удавник и сламката хванах,
но от родната стряха бе тя.
Ударения
НЕ ПОТЪРСИХ МЕСТА ПО-ПРИЛИЧНИ
Не потъ́рсих места́ по-прили́чни,
не уга́ждах на чу́жди платна́:
зад море́ бе теле́цът-пари́чка
с тъ́жна в ру́ския взо́р светлина́.
Вероя́тно зату́й жив оста́нах
и бед́та не ме́ връхлетя́ –
бя́х уда́вник и сла́мката хва́нах,
но от ро́дната стря́ха бе тя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Решетов
НЕ ИСКАЛ, ГДЕ ЖИВЁТСЯ ПОЛУЧШЕ...
Не искал, где живётся получше,
Не молился чужим парусам:
За морями телушка – полушка,
Да не весело русским глазам!
Может быть, и в живых я остался,
И беда не накрыла волной
Оттого, что упрямо хватался
За соломинку с крыши родной.
1973 г.
---------------
Руският поет и писател Алексей Решетов (Алексей Леонидович Решетов) е роден на 3 април 1937 г. в гр. Хабаровск. Завършва техникум по химия в гр. Березники, работи като електромеханик в химическия комбинат „Уралкалий” и като литературен консултант в Пермската областна писателска организация. Пише стихове от 1953 г. Мнозина го смятат за един от най-добрите лирически поети на Русия. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1965 г. Автор е на стихосбирките „Нежность” (1961 г.), „Белый лист” (1964 г.), „Рябиновый сад” (1975 г.), „Лирика” (1976 г.), „Чаша” (1981 г.), „Жду осени” (1985 г.), „Станция Жизнь” (1990 г.), „Иная речь” (1994 г.), „Не плачьте обо мне” (1999 г.), „Овен” (2003 г.), на повестта „Зёрнышки спелых яблок” (1965 г.) и др. Умира на 29 септември 2002 г. в гр. Екатеринбург.